Безмение
By radalia | януари 2, 2009
Тези редове трябваше да ги напиша преди няколко дена. Или пред месец… Единствено, за да останат в миналата година. Не исках да започвам нещо, макар и календарна година, с утайка и остатъци, натрупани в душата ми.
Задължена съм на много хора. Не, категорично думата не е точно подбрана. Не мога да намеря нужната, не мога да намеря себе си, не мога да…
Дяволски ми е трудно да пиша. Нямам никакво желание да изляза от черупката си, а писането тук е предимно това. Бронирах се в нея без да се е случило нещо конкретно. По-скоро с всяко неслучване, изграждах поредния слой капсулация.
Така и не се срещнахме с Десито от месец май, чаках Елска да се върне от джунглата с нетърпение, липсваха ми дългите ни разговори на всякакви теми, купих й дори подарък, който още седи опакован върху гардероба ми, не отидох да празнувам с приятели…
Пощите ми се затрупани с писма, които чакат отговорите си…
Просто ме няма.
Ампутация на сърце
”И само с тъжните не можем нищо да си кажем.
Те знаят песента ми по-добре от мен самия даже…”
Гриша Трифонов
По-тихо е,отколкото очаквах.
Не оглуших вселената от болка.
Излезе светлината,влезе мракът.
Три капки кръв./За светлината - толкова./
И толкова за участта на кърта,
превърнал тъмнината във идея.
Не ме боли. Аз…толкова съм мъртва,
че вече мога с тебе да живея.
Без гняв във оскърбената постеля.
Без страх, че красотата ще се счупи.
Самото възпитание в неделя
ще готви от любимата ти супа.
И ризите ти ще са просто…ризи.
А не платната,под които плавах.
Така си ми далечен, че отблизо
дъха ти срещам, но не те познавам.
И мога с чиста съвест да излъжа,
че не е смърт - животът се повтаря.
И само някой много, много тъжен
ще помълчи за мен. С една китара.
Камелия Кондова
Topics: Емоции | 6 Comments »